Старобългарски речник
беꙁълобь
беꙁълобь -ꙗ ср Отсъствие на злоба; добронамереност не ѹбоцъ непрꙗꙁньствѹ. нъ младꙑхъ беꙁълобю С 340.26 Изч С Калка от гр ἀκακία беꙁълоб Нвб беззлобие ВА МлБТР ЕтМл БТР РБЕ