Старобългарски речник
акрдъ
акрдъ -а м Скакалец бѣ же оанъ облъенъ власꙑ вельбѫждꙇ. ꙇ поѣсъ ѹснѣнъ о рѣслѣхъ его. ꙇ ѣдь акрд  медъ дв М Мк 1.6 З, А, Б. Срв.Мт 3.4 Изч М З А Б От гр ἀκρίς, ίδος Нвб Срв акрида ж ОА ВА МлБТР