Исторически речник
ѹкор҄ень  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
ѹкорен, ѹкореньѹкоренꙗ, ѹкорена, ѹкореньꙗѹкореню, ѹкоренѹ, ѹкореньюѹкоренмь, ѹкореньмь, ѹкоренмъ, ѹкореньмъ, ѹкоренмь, ѹкоренмъѹкорен, ѹкорень, ѹкоренѹкоренꙗ, ѹкорена, ѹкореньꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
ѹкорен, ѹкорень, ѹкоренеѹкоренмъ, ѹкореньмъ, ѹкоренмь, ѹкореньмь, ѹкоренмъ, ѹкоренмь, ѹкореномъ, ѹкоренамъѹкорен, ѹкорень, ѹкорен, ѹкоренмѹкоренхъ, ѹкореньхъ, ѹкоренхь, ѹкореньхь, ѹкоренхъ, ѹкоренхьѹкорен, ѹкореньѹкореню, ѹкоренѹ, ѹкоренью
NnDu
ѹкоренма, ѹкореньма, ѹкоренма, ѹкоренма
ѹкор҄ень -ꙗ ср Укор, хула, клевета; богохулство їжде бо ꙁавсть. тѹ жвѫтъ. враждꙑ  свар  прѣльст ...  хѹлꙑ  ѹкоренꙗ С 400.21—22 не вьꙁьрѣ на хѹлꙑ н ꙗꙁвꙑ. ждовьска ѹкоренꙗ небрѣже С 427.7 Изч С Гр λοιδορία ὄνειδος ѹкорен Нвб укорение остар ВА