Исторически речник
такожде  [+]
PdmМестоименни наречия за начин от показателен корен
PdanosМестоимение, показателно, прилагателно, ср.р., именителен падеж, ед.ч.
PdanasМестоимение, показателно, прилагателно, ср.р., винителен падеж, ед.ч.
такожде нареч Така, така също, също така, по същия начин он же дѫ. пакꙑ же шедъ въ шестѫѭ  въ девѧтѫѭ годнѫ. сътвор такожде М Мт 20.5 ЗI А СК гла емѹ петръ. аште м сѧ клютъ съ тобоѭ ѹмьрѣт. не отъвръгѫ сѧ тебе. такожде  вьс ѹенц рѣшѧ М Мт 26.35 З А СК такожде  архере рѫгаѭште сѧ съ кънжънкꙑ. дрѹгъ къ дрѹгѹ глаахѫ М Мк 15.31 З А СК нъ аште не покаате сѧ. вьс такожде погꙑблете М Лк 13.3 З прѩтъ же хлѣбъ с.  хвалѫ въꙁдавъ. подастъ ѹенкомъ. а ѹенц въꙁлежѧштꙇмъ. такожде  отъ рꙑбѹ. елко хотѣахѫ М Йо 6.11 З А такожде  вꙑ. (егда ѹꙁь)рте вьсѣ с. вѣ(дте ѣко блꙁъ ест)ъ пр двьре(хъ) М Мт 24.33 З А такожде  раꙁбоінка расптаꙗ съ нмь. поношаста емѹ СК Мт 27.44 ꙁьрѧще бо ꙁемлѧ. недвжмꙑ. раꙁѹмѣемъ тѧ дръжѧщааго родъ непрмѣсънꙑ. такожде  моръскаа страна СЕ 1а 15  пак на ꙁападъ такожде.  на полꙋдне толкожде  на полѹнощъ такожде Е 31а 9—10, 11 такожде  раб хрстосов. гда вдꙙтъ ꙗко ꙁовѫтъ ѧ сѫдѧ на сѫдште. то вѣдꙙтъ ꙗко на трѹдъ  на нѹждѫ дѫтъ С 267.18—19 такожде же  ѹкꙿторъ. мѣаше  тъ ѹ прморꙗ.  наꙙста ꙁъдат оба въ мꙙ блаженааго сак҄а С 204.9  отъвръгѫтъ сꙙ  т такожде.  отъстѫпꙙтъ отъ жрътвъ С 263.14 такожде  аꙁъ тꙙ прнѹждѫ. пр народѣ вьсемъ семꙿ. сповѣдат ꙗко стъ богъ на небес С 149.14 такожде же  о пꙿтцахъ ѧже сѫтъ на стѣѣмъ гробѣ многомъ сѫштемь С 42.25 стненъ  благъ сꙑ.  свомъ благомъ велтъ бꙑт. правьдвъ сꙑ.  свомъ такожде велтъ бꙑт С 34.5 такожде въꙁъват ἀντικαλέω Поканвам от своя страна егда творш обѣдъ л веерѭ. не ꙁов дрѹгъ твохъ. н братрѩ твоеѩ н рожденѣ твоего. н сѫсѣдъ богатъ. еда кол  т тѧ такожде въꙁовѫтъ.  бѫдетъ т въꙁдаане М Лк 14.12 такожде ... да ꙗкоже οὕτω ... καὶ οἱονεί Така ... както ако такожде же  мꙑ въспомꙙнемъ прѣстоѧштїмъ. добрѫ дѣтѣль мѫжь. да ꙗкоже се прѣдъ лцемъ прнесъше дѣанꙗ хъ подвгнѣмъ сꙙ на подражан добл҄ꙗшїхъ.  прснѣшїхъ подражанмъ С 83.15, 17 такожде ... ꙗкоже Така ... както пршъдъшѹ же дрѹгѹѹмѹ ѹбогѹ. такожде плаѫштѹ ꙗкоже  прьвѹѹмѹ длъжнкѹ сѫштѹ  томѹ не мѫштѹ мъ скѹпт сꙙ С 552.9 ꙗкоже [ꙗко] ... такожде καϑὼς ... ὁμοίως, ὃς ... ὁμοίως, ὡς ... οὕτω, ὥσπερ ... οὕτως, ὡς ... οὕτως Както ... така, тъй и, така също ꙇ ѣкоже хоштете да творѧтъ вамъ лц.  вꙑ творте мъ такожде М Лк 6.31 З А СК ꙗко  тъ сьтвор дѣла непрѣподобьна. подражаѧ отьца свого. такожде же  донусь С 8.5, 7 ꙗкоже сьде бꙑхом скѹшен. маловрѣменьнѹѹмѹ црѹ. такожде потъштмъ сꙙ скꙋшен обрѣст сꙙ. бѹ велкѹѹмѹ црѹ С 72.12, 14  да ꙗко жлъ с на сво ꙁем. такожде съ прлогомъ  ѹ мене жвеш С 61.1, 2 М З А СК Б Е СЕ К С Гр ὁμοίως ὡσαύτως οὕτως οὕτω καὶ οὗτος ἐφάμιλλος τὸ αὐτό τὰ αὐτά τὸν αὐτὸν τρόπον εἶτα καί τοὐναντίον ὅμοιος ὅμοια αὐτός ἕτερος такоже Нвб такожде остар ОА ВА ДА НТ