Исторически речник
сѫдтел҄ь  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
сѫдтельсѫдтелꙗ, сѫдтелѣсѫдтелюсѫдтельсѫдтелꙗ, сѫдтелѣсѫдтелемь, сѫдтелемъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
сѫдтелсѫдтелюсѫдтеле, сѫдтелсѫдтель, сѫдтелъсѫдтелемъ, сѫдтелемь, сѫдтельмъ, сѫдтельмьсѫдтелѧ, сѫдтеле
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
сѫдтел, сѫдтелꙑсѫдтелхъ, сѫдтелхьсѫдтелꙗ, сѫдтелѣсѫдтелюсѫдтелема
сѫдтел҄ь -ꙗ м За Бога — съдник, който преценява човешките постъпки бъ сѫдтелъ правьденъ  крѣпокъ і тръпѣлівъ. ї не гнѣва наводѩ на вьсѣкъ денъ СП 7.12 ѣко осѫжденꙑхъ сѫдъ. бес правъдꙑ прімъ праведъно. ꙇ жвꙑмъ і мрътвꙑмъ сѫдітель ѣвлѣетъ сѧ К 11а 2 Изч СП К Гр κριτής сѫдтелъ сѫдітель Нвб съдител остар ВА Срв съдник ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА РРОДД судител остар ВА