Исторически речник
сътѫжат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
сътѫжатсътѫжаѭ, сътѫжаѫ, сътѫжаѧ, сътѫжаюсътѫжаш, сътѫжаеш, сътѫжаашсътѫжатъ, сътѫжаетъ, сътѫжаатъ, сътѫжать, сътѫжаеть, сътѫжаать, сътѫжат, сътѫжает, сътѫжаатсътѫжамъ, сътѫжаемъ, сътѫжаамъ, сътѫжамь, сътѫжаемь, сътѫжаамь, сътѫжам, сътѫжаем, сътѫжаам, сътѫжамо, сътѫжаемо, сътѫжаамосътѫжате, сътѫжаете, сътѫжаате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
сътѫжаѭтъ, сътѫжаѫтъ, сътѫжаѧтъ, сътѫжаютъ, сътѫжаѭть, сътѫжаѫть, сътѫжаѧть, сътѫжають, сътѫжаѭт, сътѫжаѫт, сътѫжаѧт, сътѫжаютсътѫжавѣ, сътѫжаевѣ, сътѫжаавѣсътѫжата, сътѫжаета, сътѫжаатасътѫжате, сътѫжаете, сътѫжаатесътѫжасътѫжа
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
сътѫжамъ, сътѫжамь, сътѫжамсътѫжатесътѫжавѣсътѫжатасътѫжахъ, сътѫжахь, сътѫжахсътѫжа
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
сътѫжасътѫжахомъ, сътѫжахомь, сътѫжахом, сътѫжахмꙑсътѫжастесътѫжашѧ, сътѫжашѫ, сътѫжаша, сътѫжаше, сътѫжахѫсътѫжаховѣсътѫжаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
сътѫжастесътѫжаахъ, сътѫжахъ, сътѫжаахь, сътѫжахь, сътѫжаах, сътѫжахсътѫжааше, сътѫжашесътѫжааше, сътѫжашесътѫжаахомъ, сътѫжахомъ, сътѫжаахомь, сътѫжахомь, сътѫжаахом, сътѫжахомсътѫжаашете, сътѫжашете, сътѫжаасте, сътѫжасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
сътѫжаахѫ, сътѫжахѫ, сътѫжаахѹ, сътѫжахѹсътѫжааховѣ, сътѫжаховѣсътѫжаашета, сътѫжашета, сътѫжааста, сътѫжастасътѫжаашете, сътѫжашете, сътѫжаасте, сътѫжасте
сътѫжат , сътѫжаѭ , сътѫжаш несв 1. Притискам, тълпя се, блъскам се около някого ꙇ рее ѹенкомъ свомъ. да естъ пр немъ ладца народа рад. да не сътѫжаѭтъ емѹ М Мк 3.9 З 2. Застрашавам; вредя, причинявам зло въскѫѭ отърінѫ мѩ ї въскѫѭ сѣтѹѩ хождѭ. егда сътѫжаетъ м врагъ СП 42.2  толко мъ одолѣ. ꙗкоже не тъьѭ ꙁаклют мъ вьсь въходъ въ гръьскѫ ꙁемьѭ. вънъ прѣдѣлъ свохъ. нъ  тѹ мъ сътѫжат.  ї своѧ ꙁемьѧ прогонт ѧ С 566.27 // Възпрепятствам, притеснявам, смущавам нъ отъ дьнешьнꙗго дьне да мльтъ. нкомѹже сътѫжаѭштѹ мѹ С 287.2  добрѣ въ галле гон҄ажаѧ дѣлъ бѣдъ. ꙗкоже не страхѹ сътѫжат вѣрѣ С 445.24 3. Прич. сег. деят. като същ. сътѫжаѩ м ед сътѫжаѭще м мн [ὁ] ϑλίβων, οἱ ϑλίβοντες Потисник [потисници], угнетител [угнетители]; враг [врагове] гі ьто сѩ ѹмьножшѩ сътѫжаѭще мі. мноѕ въсташѩ на мѩ СП 3.2 еда когда реетъ врагъ моі укрѣпіхъ сѩ на нъ. сътѫжаѭштеі мі въꙁдрадѹѭтъ сѩ. аще сѩ подвіжѫ СП 12.5 СрвСЕ74а 3 спаслъ бо нꙑ есі отъ сътѫжаѭщіхъ намъ СП 43.8 не помѣнѫшѩ рѫкꙑ его. дьнь въ нъже їꙁбаві ѩ іꙁдрѫкꙑ сътѫжаѭштаго СП 77.42 покрꙑ вода сътожаѭщѩѩ (!) мъ. н едінъ отъ ніхъ не іꙁбꙑстъ СП 105.11 4. Прогонвам да бѫдѫть ѣко прахъ прѣдъ лцемь вѣтра.  аⱔг҄лъ гнь сътѫжаѩ їмъ СП 34.5 М З СП СЕ С Гр ϑλίβω ἐκϑλίβω ἐνοχλέω διενοχλέω сътожат Нвб стужа остар ВА Срв стънжен прил диал ЕтМл