Исторически речник
съставл҄ень  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
съставлен, съставленьсъставленꙗ, съставлена, съставленьꙗсъставленю, съставленѹ, съставленьюсъставленмь, съставленьмь, съставленмъ, съставленьмъ, съставленмь, съставленмъсъставлен, съставлень, съставленсъставленꙗ, съставлена, съставленьꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
съставлен, съставлень, съставленесъставленмъ, съставленьмъ, съставленмь, съставленьмь, съставленмъ, съставленмь, съставленомъ, съставленамъсъставлен, съставлень, съставлен, съставленмсъставленхъ, съставленьхъ, съставленхь, съставленьхь, съставленхъ, съставленхьсъставлен, съставленьсъставленю, съставленѹ, съставленью
NnDu
съставленма, съставленьма, съставленма, съставленма
съставл҄ень -ꙗ ср трьм съставл҄ень τρισυπόστατος Според християнското учение [за Бога] — който се състои от три лица [ипостаси] — Бог Отец, Бог Син и Свети Дух като проявление на единната Божия същност; състоящ се от три лица, образуващи единство; триединен тѣмъ  днѣмъ поклон҄енмъ слѹжмъ. дно трьм сьставьн божьство. беꙁ наꙙла. бе сътворенꙗ С 327.26 Изч С сьставьн Нвб съставление остар ВА ЕтМл Срв съставяне