Исторически речник
съмр҄ень  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
съмрен, съмреньсъмренꙗ, съмрена, съмреньꙗсъмреню, съмренѹ, съмреньюсъмренмь, съмреньмь, съмренмъ, съмреньмъ, съмренмь, съмренмъсъмрен, съмрень, съмренсъмренꙗ, съмрена, съмреньꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
съмрен, съмрень, съмренесъмренмъ, съмреньмъ, съмренмь, съмреньмь, съмренмъ, съмренмь, съмреномъ, съмренамъсъмрен, съмрень, съмрен, съмренмсъмренхъ, съмреньхъ, съмренхь, съмреньхь, съмренхъ, съмренхьсъмрен, съмреньсъмреню, съмренѹ, съмренью
NnDu
съмренма, съмреньма, съмренма, съмренма
съмр҄ень -ꙗ ср 1. Мир, съгласие, разбирателство дмофлѹ же отъбѣгъшѹ цѣсара повелѣнꙗ.  съвъкѹпьнꙗ  съмренꙗ. въꙁда мѹ нарѣ цѣсарь глагол҄ꙙ. мра  съвъкѹпьнꙗ бѣгаш С 200.8—9 2. Помирение, мир, опрощаване [грях, вина] вьскрѣсьнꙑ дьнь г нашего їсꙋ ха. мрънаꙗ вна. сьмреньꙗ наꙙтъкъ С 486.27 // Помиряване, възстановяване на мир, разбирателство сего бо раді. і сна біⷤ҇ѣ наріцаетъ. міротворьца. сего раді  въ врѣмѧ жрътвѣ. ꙇноѩ правъдꙑ коеѩ не помѣнѫ. нъ съміренье братрьне покаꙁаѩ ѣко боле вьсего естъ К 9а 40 ꙿто глагол҄еш. оставьѭ л е рее сьмренꙗ бо да съ братомъ  с жрътва. а тꙑ не справш мра С 423.1—2 Изч К С Гр καταλλαγή εἰρήνη съміренье сьмрен сьмрень съмрен Нвб смирение, смиряване ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР