Исторически речник
пр  [+]
RПредлози
пр предл мест 1. За обстоятелствени отношения a) За означаване, че нещо се намира или извършва в близост до нещо: при, до, край юже бо секꙑра пр корен дрѣва лежтъ М Лк 3.9 З А, СК.Срв. Мт 3.10А бѣ же тѹ стадо свно пасомо веле пр горѣ М Мк 5.11 З слѣпъ сѣдѣаше пр пѫт хлѫбаѩ М Мк 10.46 З.Срв Лк 18.35 М З А вдѣвъ дъва корабца стоѩшта пр еꙁерѣ М Лк 5.2 З А стоѣхѫ же пр крстѣ свѣ мат его  сестра матере его. марѣ клеопова. ꙇ марѣ магдалн М Йо 19.25 З А СК Б  бѫдетъ акꙑ дрѣво саждено пр сходштхъ водъ С 352.25 b) За означаване на място, където се намира нещо: в не сътѧжте ꙁлата н съребра. н мѣд пр поѣсѣхъ вашхъ М Мт 10.9 З.Срв Мк 6.8 М З c) За означаване на приблизителност във времето: около, при пр девѧтѣ же годнѣ вьꙁьп с гласомь велемь М Мт 27.46 З А СК пр етврътѣ страж ноштънѣ. прде къ нмъ М Мк 6.48 З 2. За обектни отношения a) За означаване на лицето, към което е насочено действието: при ꙇ рее ѹенкомъ свомъ. да естъ пр немъ ладца народа рад М Мк 3.9 З како вънде въ храмъ бж. пр аватар архере М Мк 2.26 З А СК b) За означаване на лица, в присъствието на които става нещо: между, сред; пред по вьсѧ дьн сѣдѣахъ пр васъ въ цркве  не ѩсте мене М Мт 26.55 А СК се деснцеѭ емѹ даеш цѣломѫдре. дѣвъства твоего. непороьнааго жтѣ. пр стꙑхъ его ꙁбъранꙑх аћлѣхъ СЕ 87b 10 такожде  аꙁъ тꙙ прнѹждѫ. пр народѣ вьсемъ семꙿ. сповѣдат ꙗко стъ богъ на небес С 149.15 же отъвръжетъ сꙙ мене пр ловѣцѣхъ. то  аꙁъ отъвръгѫ сꙙ го. пр отъц момъ небесьстѣѣмь.  пр свꙙтꙑхъ агг҄елѣхъ С 259.15, 16, 17  ставъ пр вꙿсѣхъ ... помол сꙙ С 44.12 c) За означаване на лице, с живота и дейността на което се определя времето на действието: при, по времето на, през времето на пр архере аннѣ  каѣфѣ. бꙑстъ глъ бжі къ оанѹ М Лк 3.2 З А СК Б стрстъ стго мⷱ҇нка автонома. епскѹпа. б()въша въ пронетѣ. талѧ. пр дїѡклтанѣ цр Е 29б 11 памѧтъ стхъ мѫенкъ калстрата  дрѹжн его ... пр дѡклтѣнѣ цр Е 37б 13 тꙑ ес бъ нашъ. ꙇже ... пр л ꙇꙁбав ꙇлѣ СЕ 5b 11 мѫенъ же бꙑстъ стꙑ пѡн мѣсꙙца марта вї ... пр нанѣ цр С 142.15 сьде лежтъ мость рьгѹбꙑлꙗ бꙑвꙑ пр сумеонѣ цр  пр петрѣ цр МН // За означаване на действие, по време на което се извършва нещо благослов сꙙ манастꙑрь.  ѹмножшꙙ сꙙ дрѹжна пр стротел҄ьствѣ го С 285.26 d) За означаване обекта на действието с глаголи катопещ сѧ, слѹт: относно пр одежд то с пеете СК Мт 6.28 трѡфмъ  еукарꙿпѡнъ. словѫштаꙗ пр л҄ѹтост  пр дръꙁост С 212.13, 14 пр веерѣ πρὸς ἑσπέραν Привечер облѧѕ съ нама ѣко пр веерѣ естъ. ꙇ прѣклонлъ сѧ естъ юже день М Лк 24.29 пр номь ἄλλα Инак, иначе же пр номь ѹбо въꙁдръжꙙ бѣаше. къ цръкъв же вьсѣьстѣ не пробьштааше сꙙ С 298.1 пр мор҄ παραϑαλάσσιος Край морето; приморски, крайбрежен ꙁд ꙁ града того  д въ асѭ. на мѣсто рекомо вул. же стъ пр мор С 235.29 М З А СК Б ЗП О Н Е СП СЕ С МН Гр παρά πρός εἰς ἐπί ἐν περί διά Нвб при ОА ВА АК Бот НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА