Исторически речник
немѫьнъ
немѫьнъ -ꙑ прил немѫьнꙑ м ед ὁ ἀπαϑής За Христос — този, който не страда, който е неуязвим, безчувствен към мъките како бесплътънꙑ въпльт сꙙ. како немѫенꙑ мѫкѫ прѧтꙿ С 459.4 Изч С Нвб немъчен ОА