Исторически речник
мѣн҄ень  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
мѣнен, мѣненьмѣненꙗ, мѣнена, мѣненьꙗмѣненю, мѣненѹ, мѣненьюмѣненмь, мѣненьмь, мѣненмъ, мѣненьмъ, мѣненмь, мѣненмъмѣнен, мѣнень, мѣненмѣненꙗ, мѣнена, мѣненьꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
мѣнен, мѣнень, мѣненемѣненмъ, мѣненьмъ, мѣненмь, мѣненьмь, мѣненмъ, мѣненмь, мѣненомъ, мѣненамъмѣнен, мѣнень, мѣнен, мѣненммѣненхъ, мѣненьхъ, мѣненхь, мѣненьхь, мѣненхъ, мѣненхьмѣнен, мѣненьмѣненю, мѣненѹ, мѣненью
NnDu
мѣненма, мѣненьма, мѣненма, мѣненма
мѣн҄ень -ꙗ ср Размяна [по договор, по споразумение] ꙿто хотꙙтъ дат беꙁꙋмьлю їюдо. ѹдавьню ѫже. проѫѭ тъмѫ неѹгасмъ огн҄ь ... беꙁъ вьстанꙗ паден. то бꙑстъ мѣненꙗ твого отъ ждовъ пртꙙжан С 425.11 Изч С Гр συνάλλαγμα мѣнен Нвб менение остар ВА НГер менене ЕтМл БТР АР Срв меняване Дюв НГер ЕтМл