Исторически речник
левг҄тъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
левгтъ, левгтьлевгталевгтѹ, левгтовлевгтъ, левгтьлевгталевгтомь, левгтомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
левгтѣлевгтелевгт, левгтовелевгтъ, левгть, левгтовъ, левгтовьлевгтомъ, левгтомь, левгтовомъ, левгтовомьлевгтꙑ, левгтовꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
левгтꙑ, левгтовꙑ, левгтъмлевгтѣхъ, левгтѣхь, левгтохъ, левгтохь, левгтовохъ, левгтовохьлевгталевгтѹлевгтома
левг҄тъ -а м Левит, потомък на третия Яковов син Левий, член на израилтянското племе левити, посветени в служба на Бога при скинията и храма, където служели само стражи, певци и съдии по граждански дела [Бит 29.34; Чис 3.6—10; 18.2—7; Неем 13.13, 22; 2 Пар 30.22] такожде же  левъћтъ. бꙑвъ (въ) на томь мѣстѣ М Лк 10.32 З А СК егда посълашѧ ꙇюдѣ отъ ꙇлма. ꙇереѩ ꙇ левьћтꙑ З Йо 1.19А ҆ выше . ҆ ҆ще́те сѧ ⷯ . ꙁ . те́мъ . раꙁвѣ левгⷮ с вс̀ вшеды҆ въ е҆гпеⷮ. со ҆ꙗ҆ковомъ . о . ҆ . е . лѣ.ⷮ; мен поьте мѡ̀с . ҆ быⷭ҇ ⷯ ꙁ . теⷨ , ҆ . ҂а . ѱл . а҆ левгⷮ . в т҆мѣ ҆ ҂г . пррⷣо же се̏ сѹⷮ . ҆ꙁъшеⷣшыⷯ ҆ꙁъ е҆гѷ̏пта . Изч М З А СК . Хр.ГС. Гр Λευίτης левъћтъ левьћтъ левћітъ леѵћтъ леѹгтъ Нвб левит остар ВА