Исторически речник
гор҄е  [+]
IМеждуметия
ArnosiПрилагателно име, сравнителна степен, среден род, именителен падеж, ед.ч., проста форма
ArnasiПрилагателно име, сравнителна степен, среден род, винителен падеж, ед.ч., проста форма
ArnvsiПрилагателно име, сравнителна степен, среден род, звателен падеж, ед.ч., проста форма
гор҄е междум За израз на съжаление, окайване — горко, горко ми! горе же лвкѹ томѹ імьже снъ скъ прѣдастъ сѧ. добрѣа б бꙑло емѹ аште сѧ б не родлъ къ тъ М Мт 26.24 З А, СК. Срв.Мк 14.21 М З горе же непраꙁдънꙑмъ  доѩштмъ въ тꙑ дьн. бѫдетъ бо бѣда велѣ на ꙁем.  гнѣвъ на людехъ сх М Лк 21.23 З Срв.Мт 24.19 М ЗI, А;Мк 13.17 М З горе вамъ фарсе ѣко любте прѣдъсѣданѣ на съньмштхъ. і цѣлованѣ на тръжштхъ М Лк 11.43 З горе съгрѣшаѭштмъ.  мѫцѣ жъдѫштхъ. горе не каѭштмъ сꙙ доньдеже мѫтъ врѣмꙙ. горе оскврьнꙗѭштмъ сво тѣло С 168.11, 13, 14 горе тѣ(...)е сѫтъ хъщь(...) Р V1.6 Тѹга ѹбѡ  недоѹмꙗнїе въсѣхь ѻбьмлꙗше,  ѹвꙑ  горе слꙑшаашеⷭ по въсѹдѹ Нед 605r.25. о [ѹ, ю] горе мьнѣ οἴμοι Горко ми, тежко ми; горкият аз, нещастният аз своѭ дѹшѫ пеалѭ томьꙗше. ѡ горе мьнѣ рее. то сътворѫ аꙁъ. лце дѣве. ходъ дѣвъ. о дѣв. осклабьн дѣве. бесѣда дѣва. а ѫтроба не дѣва. нъ матерѣ С 240.10 въсплакавꙿш горцѣ  въꙁдъхнѫвꙿш прпаде къ ногама стааго.  рѫкама свома бѭшт сꙙ въ прьс вьпꙗше. ѹ горе мьнѣ окаанѣ.  отъмн҄енѣ. ѹ горе мьнѣ ꙗко сьнѣдь смъ огнꙗ вѣнааго. ѹ горе мнѣ ꙗко жште (!) смъ дꙗвол҄е С 517.6, 7, 8 стꙑ опеал сꙙ дѹшеѭ  въсплака глꙙ. ѹ горе мнѣ еда кол гь. мене грѣшьнааго  ѹбогааго въстꙙжетъ С 568.12 онъ же н слꙑшат того хътꙙ. горꙿко въꙁдъхнѫвь рее. ю горе мьнѣ окаꙗнѹѹмѹ. како вьꙁьрѫ на небо. како л владꙑкꙑ хса мꙙ дръꙁнѫ прꙁꙿват С 523.25 М З А СК ЗП С Р Гр οὐαί горе Нвб горе ’горко’ книж остар ВА Срв го̀ре ’беда’ Дюв