Исторически речник
бещѧдь
бещѧдь
-ꙑ
прил
Бездетен
аште комѹ братръ ѹмъретъ мꙑ женѫ. тъ бештѧдъ ѹмьретъ. да пометъ женѫ его братръ
М
Лк 20.28
Изч
М
Калка от
гр
ἄτεκνος
бештѧдъ
Нвб
Срв
безчед, безчад
МлБТР
ЕтМл
безчадка
’бездетна жена’
ж
Дюв
НГер
РБЕ
