Старобългарски речник
ѹмѫдрт 
ѹмѫдрт -ѹмѫдрѭ -ѹмѫдрш св 1. Направя някого мъдър, поуча, вразумя да наѹтъ кънѩѕѩ его ѣко самъ сѩ.  старьцѩ его ѹмодрітъ СП 104.22 пае врагъ моїхъ ѹмѫдрілъ мѩ ес. ꙁаповѣдѭ твоеѭ ѣко вь вѣкъ моѣ естъ СП 118.98 ѹмѫдр  вьꙁѧт щтъ вѣрꙑ. вь немьже въꙁможетъ вꙿсѧ стрѣлꙑ непрѣꙁннꙑ. раждеженꙑѩ ѹгаст СЕ 94а 8 блв раба твоего сего. егоже прꙁъва деснца твоѣ ... ѹмѫдр . вьꙁлѣ на нь благодѣть СЕ 95а 1 даждъ м мѫдрость мѣт. о тебѣ.  непрѣклонънѫ вѣрѫ моѭ съхран. ѹмѫдр мѧ мѫдростѭ твоѭ С 103.14—15 2. Прич. мин. деят. като същ. ѹмѫдрвꙑ м ед ὁ σοφίσας Този, който поучава, напътства отъкѫдѹ вамъ добраꙗ с  веселаꙗ реть  пѣснь. кто наѹвъ вꙑ. кто ѹмѫдрвꙑ вꙑ С 321.2 3. Прич. мин. страд. като прил. ѹмѫдр҄енъ σεσοφισμένος Помъдрял, поумнял фуртѹнатꙗнъ же кнꙙꙁъ рее. вждѫ вꙑ мѫж растомъ добрꙑ.  красънꙑ  словомъ ѹмѫдренꙑ.  како таковѣ прѣльст [прѣльст] прѣдасте сꙙ С 175.24 Изч СП СЕ С Гр σοφίζω σωφρονίζω ѹмодріт ѹмѫдріт Вж. при ѹмѫдрт сѧ Нвб