Старобългарски речник
ѹкрѣпт сѧ 
ѹкрѣпт сѧ -ѹкрѣплѭ сѧ -ѹкрѣпш сѧ св Укрепя се, усиля се, стана силен враѕ же моі жвѫтъ і ѹкрѣпшѩ сѩ пае мне.  ѹмножшѩ сѩ ненавідѩщеі мне бес правьдꙑ СП 37. 20 Срв. СЕ76b 24—25 ѹкрѣпішѩ сѩ враѕі моі їꙁꙁгонѩштеі (!) мѩ бес правъдꙑ. їжехъ не въсхꙑштаахъ тогда въꙁдахъ СП 68.5 повелѣшꙙ прнест жьꙁл шпьано не оцѣштено. на мѫен стѹю їѡнꙑ  варахса. отълѫвъше ꙗ раꙁно. да не слꙑшта къждо ю въпрашанꙗ подрѹга с.  ѹкрѣптъ сꙙ на трѹдъ хрстосовъ С 258.19 Образно. еда когда реетъ врагъ моі ѹкрѣпіхъ сѩ на нъ. сътѫжаѭштеі мі въꙁдрадѹѭтъ сѩ. аще сѩ подвіжѫ СП 12.5 Срв. СЕ74а 2—3 Подкрепям се, поддържамсе. же бо о танꙑхъ въпрашат лхо стъ  не твръдо братꙗ. ѹкрѣпте сам сꙙ.  любте дрѹгъ дрѹга С 570.27 Изч СП СЕ С Гр κραταιόομαι ἰσχύω ἐνισχύομαι ѹкрѣпіт Вж. при ѹкрѣпт Нвб