Старобългарски речник
ѹвѣщат сѧ 
ѹвѣщат сѧ -ѹвѣщаѭ сѧ -ѹвѣщаш сѧ св 1. Вслушам се в съвет, заповед, молба и под.; послушам тѣмьже прпадаѭ т. покланѣѩ колѣнѣ срца моего. ѹмлосръд сѧ на мѧ окаанааго. ѹкрот сѧ. ѹвѣща сѧ. прѣстꙑѩ т матер рад СЕ 79а 11—12 онъ же ѹвѣштавъ сꙙ.  тѹ аб срьдьце въдавъ прошааше кръштенꙗ С 25.5 архагꙿг҄елъ же раꙁѹмѣвъ конона ѹвѣштавъша сꙙ.  вьсѣмъ ѹмомъ прїмъшь слово.  просꙙшта кръштенꙗ. веде го къ водѣ С 25.9—10 повѣдаахѫ мѹ бꙑвъше мол҄аахѫ го поставт ї на пѫть. ономѹ же ѹвѣштавъшѹ сꙙ.  молтвѫ сътворвъ. отьнꙙ отъ н҄хъ невдѣнмъ арꙿхагꙿг҄еловомъ. да вьс бꙑвъшї подошꙙ вьслѣдъ го С 32.17 хрстосъ м да наꙿнетъ слово. днꙑ прѣмѫдрꙑ.  прѣмѫдрꙑмъ справтел҄ь. въ рѫцѣ бо го  аꙁъ  словеса моꙗ. о томь ѹбо жвѫште  двжѫште сꙙ. ѹвѣштате сꙙ же мене мого прꙁъван. не моѧ рад немошт. ꙁатъкнѫт слѹхъ вашхъ С 532.25 Вразумя се. се старѣ васъ ѹктімонъ въдастъ сꙙ.  жрътвѫ сътвор. ѹвѣштате сꙙ  вꙑ. въпрашаѭтъ бо васъ лепдонъ. (!)  еуктмонъ С 136.28 2. Покоря се, подчиня се на някого прведошꙙ хъ на срѣдѫ.  прставшꙙ мъ кꙑѧ отъ събора съ полемономъ. молꙙште сꙙ  глагол҄ѫште. ѹвѣшта сꙙ намъ пон. ꙗко тебе любмъ.  многа рад достонъ с жвъ бꙑт С 129.26 Срв. С131.8 С131.22 3. Помиря се, спогодя се с някого бѫд ѹвѣщаѩ сѧ съ сѫпьремь свомь скоро. доньдеже ес на пѫт съ нмь. да не прѣдастъ тебе сѫд. ꙇ сѫд тѧ прѣдастъ слѹѕѣ. ꙇ въ темьнцѫ въвръжетъ тѧ М Мт 5.25 Изч М З СЕ С Гр πείϑομαι κατανύσσομαι εὐνοέω ѹвѣштат сꙙ Вж. при ѹвѣщат Нвб