Старобългарски речник
ѹвѣщат 
ѹвѣщат -ѹвѣщаѭ -ѹвѣщаш св 1. Увещая, убедя, склоня раꙁбонц же ꙁѣло прблжівъше сꙙ къ мѣстѹ.  молꙙште свого старѣшнѫ копа прстѫпт сь н҄м ѹвѣштат не могошꙙ.  оставвъше го ѹстрьмшꙙ сꙙ на мѣсто С 37.29 на ѹтрꙗ же прѣдъсѣдъ магнъ. повелѣ првест стааго нсѭ. се помꙑслвъ. л да ѹвѣштаѭ отъврѣшт сꙙ хрстосова мене. л да мѫтъ го доньжде прведенъ бѫдетъ стꙑ кононъ С 46.19 онъ же отврꙿꙁъ ѹста своꙗ  рее тако. вьсѣьскꙑ прмꙑслвъше не могохомъ хъ ѹвѣштат. отъврѣшт сꙙ ха свого  бꙑт съ нам С 59.8—9 еша могль бꙑхь аꙁь вась ѹвѣштат крьстꙗномь бꙑт С 131.10 повелѣно т есть л ѹвѣштат л мѫт. аште не можеш ѹвѣштат то мѫ С 131.23—24, 24—25 обае ѹбо  вь темнцѫ мноꙁ отъ странꙑ прхождаахѫ. ѹвѣштат хотꙙште.  слꙑшꙙште хꙿ отъвѣтъ двьꙗхѫ сꙙ С 134.16 2. Умилостивя, успокоя  аще се ѹслꙑшано бѫдетъ ѹ гемона. мꙑ ѹвѣщаемъ і.  вꙑ бес пеал створмъ СК Мт 28.14 помꙑшлꙗѧ  боѧ сꙙ. да како въ отъаан прѣбꙑвъ. до конꙿца дшѫ своѭ погѹбтъ.  ꙗкоже на мноꙁѣ кажꙙ. молꙙ прпадаѧ. кланꙗѧ сꙙ. ѹвѣштат го не вьꙁможе. сътѫжвъ с стꙑ С 527. 14—15 текошꙙ къ прѣподобьнѹѹмѹ въ памꙙт. патрк҄ю еппѹ. ꙗкоже могѫштѹ ѹвѣштат правьднаꙿго.  прошень на дѣло првест С 561.12 Изч СК С Гр πείϑω ѹвѣштат Нвб увещая, увещавам ОА ВА ЕтМл БТР АР