Старобългарски речник
сърѣтат 
сърѣтат -сърѣтаѭ -сърѣташ несв 1. Посрещам, излизам насреща егда л пакꙑ вѣ носꙙштꙙ  сьрѣтаѭштꙙ хрстоса.  лкꙑ ставꙙштꙙ.  стел҄ꙙштꙙ рꙁꙑ съмоштрѫ С 332. 28—29 2. Прен. Изпитвам, понасям послѣдь же плодъ мренъ ꙇсходатаетъ. скѹшенемь отъ него. не прѣнемага. о тѣхъ ѩже маш сърѣтат скръб СЕ 88b 18 3. Прич. сег. деят. като същ. сърѣтаѭще м мн οἱ ἀπαντῶντες Тези, които идват отсреща; идващите отсреща юньць ... же ѹрвавъ сꙙ отъ првꙙꙁаньꙗ.  їꙁъ оградꙑ ꙁлѣꙁъ. ровꙑ  гнѣваѧ сꙙ бе нѹ. нападаѧ на сьрѣтаѭштꙙѧ го.  ѹстрьм сꙙ на вьнѫтрьн҄ї дворъ С 565.20 Образно. прѣдъ нмь теааше (погьібѣль п)огѹблѣ(юшт сърѣ)таѭщѧꙙ Х I Ва 2 Изч СЕ С Х Гр ὑπαντάω сьрѣтат Вж. при сърѣст Нвб