Старобългарски речник
сърѣст 
сърѣст -сърѧщѫ -сърѧщеш св 1. Срещна; видя някого, който идва срещу мен  гла ма дѣта въ градъ  сърѧштета вꙑ лвкъ. въ скѫдьльнцѣ водѫ носѧ М Мк 14.13 З. Срв.Лк 22.10 М З ꙇ въходѧштю емѹ вь еднѫ весь. сърѣте  десѧть прокаженъ мѫжъ М Лк 17.12 З А СК  сърѣтꙿша цѣсара съповѣдаста мѹ вьсе же о свꙙтѣѣмь сак҄ С 198. 23—24 ѹклонвѣ сꙙ отъ сего пѫт. да не сьрѣтена бѫдевѣ сверѣпꙑм ѩꙁꙑкꙑ С 472.12 дѫштѹ же мѹ пѫтемь сьрѣте  братъ нѣкꙑ С 524.6 сълѹ же сꙙ дномѹ оть н҄хъ носꙙштѹ копь. сьрѣст женѫ С 559.19 2. Посрещна, изляза насреща бꙑстъ же въ про день. съшедъшемъ мъ съ горꙑ. сърѣте  народъ мъногъ М Лк 9.37 З А СК марта же егда ѹслꙑша ѣко с грѧдетъ. сърѣте  М Йо 11.20 З А СК да на вьскрѣшень свѣтъл сърѧщемъ . въсхꙑщаем. на облацѣхъ по аерѹ. егꙿда прдетъ съ небс СЕ 71а 10 дьнесь же въ старꙑхъ мѣсто. несъмꙑслънꙑхъ отроці сърѣтѫ спсітелѣ. ѣко сѵмеонъ К 1а 35 Срв. С326.13 вельбѫдъ же вдѣвꙑ . стръже ногѫ своѭ  тее  сьрѣте  С 218.22 Прен.Приема нещо, отнеса се към нещо.  отъвьсѫдѣ съдръжѫ сꙙ. како сьрꙙштѫ се дѣꙗн С 508.16 3. Противопоставя се на някого, изляза срещу някого [на битка, бран и под.] кꙑ цсръ дꙑ къ номѹ цсрю. сънт сѧ на брань. не сѣдъ л прѣжде. съвѣштаваатъ аште слънъ естъ. съ десѧтѭ тꙑсѫштъ сърѣст грѧдѫштааго. съ дъвѣма десѧтъма (тъ)тꙑсѫштама на нь М Лк 14.31 З М З А СК СП СЕ К С Гр ἀπαντάω συναντάω ὑπαντάω сьрѣст Нвб сретвам, сретам диал НТ ЕтМл РРОДД ДА Срв срещна, срещам ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА сретнувам диал Дюв НГер ДА