Старобългарски речник
съблажнꙗт сѧ 
съблажнꙗт сѧ -съблажнꙗѭ сѧ -съблажнꙗш сѧ несв Съблазнявам се, изкушавам се, изпадам в грях а сѣаное на камен. сь естъ слꙑшѧ слово. ꙇ абе съ радостѭ премлѧ е. не матъ же корене вь себѣ. нъ врѣменъно естъ. бꙑвъш же пеал  гоненю словесе рад. абье съблажнѣатъ сѧ М Мт 13.21 З. Срв.Мк 4.17 М З ꙇ бꙑвъш соботѣ. наѧтъ на сьнмшт ѹт. ꙇ мъноꙁ слꙑшавъше двлѣхѫ сѧ глѭще ... не сь л естъ тектонъ снъ марнъ. братръ же ѣковѹ  ос  юдѣ  смонѹ. не  л сестрꙑ его сѫтъ ѹ насъ сьде. ꙇ съблажнаахѫ сѧ о немь М Мк 6.3 З добро не ѣст мѧⷭ҇. н пт внⷶ (н) ѡ н(е)мже прѣтꙑкаетъ сѧ. братъ тво.  съблажнѣетъ сѧ л ꙁнемагаетъ Е 4а 14 Изч М З Е Гр σκανδαλίζομαι Вж. при съблажнꙗт Нвб