Старобългарски речник
съблажнꙗт
съблажнꙗт
-съблажнꙗѭ
-съблажнꙗш
несв
Съблазнявам, подмамвам, изкушавам, вкарвам в грях
ꙇ аште десна твоѣ рѫка съблажнаатъ тѧ ѹсѣц ѭ. връꙁ отъ себе
М
Мт 5.30
З
ꙇ аште око твое съблажнаатъ тѧ стъкн е
М
Мк 9.47
З
добрѣемѹ б бꙑло. аште б камень жръновънꙑ. въꙁложенъ на вꙑѭ его. ꙇ връженъ въ море. неже да съблажнѣетъ. малъꙇхъ схъ едного
З
Лк 17.2
тѣмже аще брашно съблажнѣетъ брата моего. не мамъ мѧсъ ѣст въ вѣкꙑ. да не съблажнаѫ брата моего
Е
3б 11, 13
М
З
ЗП
Е
Гр
σκανδαλίζω
Нвб
съблазнявам [се]
ОА
ВА
АК
НГер
ЕтМл
БТР
АР