Старобългарски речник
раꙁѹмѣват 
раꙁѹмѣват -раꙁѹмѣваѭ -раꙁѹмѣваш несв 1. Разбирам, схващам, проумявам егда же ѹꙁьрте мръꙁость ꙁапѹстѣнѣ. реенѫѭ данломъ пркмь. стоѩштѫ на мѣстѣ. ꙇже ьтетъ да раꙁѹмѣваатъ М Мт 24.15 ЗI А СК а сѣаное на добрѣ ꙁем. сь естъ слꙑшѧ слово  раꙁѹмѣваѩ е М Мт 13.23 З вьсѣкъ же слꙑштъ словеса цсарествѣ. [!] ꙇ не раꙁѹмѣваатъ. прходтъ же непрѣꙁнь  въсхꙑтаатъ сѣное въ срдц его М Мт 13.19 З  прꙁъвавъ вьсь народъ глааше мъ. послѹшате мене вьс  раꙁѹмѣвате М Мк 7.14 З се поставьꙗѭ тꙙ дьньсь. не въ ѹреенъ дьнь раꙁѹмѣва. нъ вънѫ  прсно С 357.21 да тꙑ м просвѣтш ѹмъ. ꙇ срдьнѣ о. твоѣ раꙁѹмѣват. тво страхъ  трепетъ прсно вьнмат СЕ 79а 23 Мисля, имам предвид. градъ же слꙑшꙙ ветъхꙑ събора бес на  множьство раꙁѹмѣва. въпрашаѭтъ беꙁѹмьл҄. кто м стъ. акꙑ ніколже вдѣвъше благодѣтелꙗ С 322.26 2. Зная, познавам не ю л раꙁѹмѣваате. ѣко вьсѣко еже въходтъ въ ѹста. въ рѣво въмѣщаатъ сѧ М Мт 15.17 З соꙁъдавꙑ еднъ сца хъ. раꙁѹмѣваѩ вьсѣ дѣла їхъ СП 32.15 3. Прич. сег. деят. като същ. раꙁѹмѣваѩ м ед ὁ συνίων Този, който мисли, който се грижи за някого, нещо блаженъ раꙁѹмѣваѩ на ніща і на ѹбога. въ денъ лютъ ꙁбавітъ і гь СП 40.2 Срв. СЕ92а 3—4 не раꙁѹмѣваѩ ἀσυνϑετῶν [вар. ἀσυνετῶν] Този, който не разбира; този, който не проумява вдѣхъ не раꙁѹмѣваѭштѩ ї їстаахъ. ѣко словесъ твоїхъ не съхраншѩ СП 118.158 М З А СК СП СЕ С Гр νοέω συνίημι λαμβάνω ἐπιγιγνώσκω Вж. при раꙁѹмѣт Нвб