Старобългарски речник
раꙁбт 
раꙁбт -раꙁбѭ -раꙁбш св 1. Разбия, разтроша, строша тꙑ ес бъ нашъ. раꙁбвꙑ камень въ пѹстꙑн. ꙇ потѣшѧ водꙑ ... ꙇ жаждѭщѧѭ люд своѩ насꙑщь СЕ 5b 6—7 додошꙙ копаѭште до съсѫдъ крьажьнꙑхъ ...  раꙁбвъше днъ отъ нхъ. вдѣшꙙ вьнеꙁаапъ скоівъша с кръага. два мрана люта С 52.19 Образно. тако бо аште не бꙑ нкоже страст себе поработлъ. не бꙑ въꙁмоглъ лѫкавꙑ врагъ акꙑ въ алꙿдꙑ ѫтьлѣ. о камꙑ того роꙁбт сьвѣсть С 522.8—9 2. Разтреса прведохъ снъ моі къ тебѣ. мѫщъ дхъ нѣмъ  глѹхъ. же аще колжьдо метъ і. раꙁбетъ і.  пѣнꙑ тѣщтъ. скрьгьщѧ ꙁѫбꙑ своім СК Мк 9.18 3. Прен. Разбия, унищожа, съсипя, превърна в развалини ꙇ раꙁбѭтъ тѧ  ѧда твоѣ въ тебѣ. ꙇ не оставѧтъ вь тебѣ камене на камен М Лк 19.44 З блаженъ їже їметъ ї раꙁбіетъ. младеньцѩ твоѩ о ка(н)мень СП 136.9 Образно. да не отъ внограда сладъко обьмьѭтъ гроꙁнов. нъ да стнънꙑ вноградꙿ на дѫбѹ кръста раꙁбвъше. себѣ с лоꙁѫ пагѹбꙑ сътворꙙтъ. намъ же лоꙁѫ съпасена ѹготовꙙтъ С 385.23 4. Надвия, победя аште бо аꙁъ да не вьведѫ. прѣбѫдѫтъ двьр ꙁатворенꙑ. грꙙд ѡ раꙁбоне дꙗвола раꙁбвъ.  надъ тѣмь вѣньанъ. ловѣка вдѣвъ  богѹ сꙙ поклонвъ С 438.10 (..съ самодрьжъць б)ꙑстъ бльгарїнь родомь ... снь арона с(амола) ж(е брата сѫща црѣ самодр)ьжавьнаго ꙗже і раꙁбїсте въ щїпонѣ грььскѫ воїскѫ В М З СК СП СЕ С В Гр ἐδαφίζω ἑφαπλόω κλάω διαρρήγνυμι ῥήσσω λῃστεύω роꙁбт раꙁбіт Вж. при раꙁбват Нвб