Старобългарски речник
раꙁбват 
раꙁбват -раꙁбваѭ -раꙁбваш несв 1. Разбивам се, блъскам се, удрям се въсверѣпѣвъше бо влънам. съ ꙁемⷧ(е)ѭ сѧ боретъ. ꙇ коньцѧ вꙿсеѩ вселенꙑѩ покрꙑт тъщтъ сѧ ꙇ на пѣсъцѣ раꙁбваѩ кроттъ сѧ СЕ 1а 21 2. Разтрисам, треса првѣсъ снъ мо ... ꙇмѫштъ дхъ нѣмъ. ꙇ же аште колжъдо метъ і. раꙁбваатъ і  пѣнꙑ тѣшттъ ...  оцѣпѣнѣатъ М Мк 9.18 З Изч М З СЕ Гр κρούομαι ῥήσσω Нвб разбивам [се], разбия [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Разбитите камъни МИ Разбой МИ ЙЗ,МИПир