Старобългарски речник
прѣнемощ
прѣнемощ
-прѣнемогѫ
-прѣнеможеш
св
Изнемогна, изнемощея; почувствам физическа слабост
н же блꙁъ бꙑвъше лютꙑхъ прѣнемогошꙙ. дрѹꙁ же пакꙑ въ подвгъ вьлѣꙁъше. воле же не могѫште до коньнꙑ болѣꙁн сътрьпѣт. вь срѣдѫ страданꙗ отъвръгошꙙ сꙙ
С
85.21
Изч
С
Гр
ἰλιγγιάω
Вж. при
прѣнемагат
Нвб