Старобългарски речник
прѩтъ 
прѩтъ -ꙑ прич прил 1. Взет, получен, направен прободенъ же бꙑстъ  копьмъ въ ребра. ꙁа прѧтѫѭ отъ ребръ адамовъ женѫ С 482.15 2. Приет, желан нкꙑже прокъ прѧтъ естъ въ оьстві своемъ СК Лк 4.24 лѣто господьн҄е прѩто ἐνιαυτὸς κυρίου δεκτός В Стария завет — петдесетата година, в която според Левит 25.8—54 ще се възстановят правата, свободата на израилтяните; Щастлива година дхъ гнъ ... посъла мѧ ... проповѣдат лѣто гне прѩто М Лк 4.19 Изч М СК С Гр δεκτός ληφϑείς прѧтъ Вж. при прѩтьнъ Нвб