Старобългарски речник
прѩтьнъ 
прѩтьнъ -ꙑ прил Приятен, угоден, богоугоден дажд емѹ вѣдѣт. благодѣат вь пѣне. ꙇ славослове ... въ мⷧтвꙑ прѩтънꙑ. въ съвѣтъ правьденъ. срце съмѣрено СЕ 95а 10—11 рее же амнь глѭ вамъ. ѣко нкоторꙑ же проркъ прѩтенъ естъ въ отеъств своемъ М Лк 4.24А да н ѹенꙗ правꙑꙙ вѣрꙑ. беꙁ дѣлъ благъ прꙙтъна бѹ Х IIВб 5 лѣто господьн҄е прѩтьно ἐνιαυτὸς κυρίου δεκτός В Стария завет — петдесетата година, в която според Левит 25.8—54 ще се възстановят правата, свободата на израилтяните; Щастлива година благовѣстіті нщмъ посъла мѧ ... проповѣдат лѣто гне прѩтьно А Лк 4.19 СК прѩтьнъ бꙑт отъ кого προσδέχομαί τινι Желан съм от някого, приятен съм на някого н дѣла твормаꙗ беꙁ благоестьнъхъ ѹен прꙙтъна сѫтъ отъ ба Х IIВб 8 Изч М А СК СЕ Х Гр δεκτός εὐπρόσδεκτος прѩтънъ прꙙтънъ прѩтенъ Нвб приетен диал АК НТ ДА приятен ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА