Старобългарски речник
покаꙁат сѧ 
покаꙁат сѧ -покажѫ сѧ -покажеш сѧ св 1. Покажа се, явя се някому нъ шедъ покаж сѧ архереов.  нес даръ же повелѣ мос М Мт 8.4 З, А, СК. Срв.Мк 1.44 М, З, А, СК;Лк 5.14 М З въходѧштю емѹ вь еднѫ весь. сърѣте  десѧть прокаженъ мѫжъ ... ꙇ вдѣвъ ѩ рее мъ. шьдьше покажте сѧ ерѣомъ.  бꙑстъ дѫштемъ мь. штстшѧ сѧ М Лк 17.14 З А СК вънеꙁаапъ прстѫпвъ стꙑ кононъ. покаꙁа сꙙ мъ вь томь градѣ С 26.25  вьспрѣт нестѹѹмѹ томѹ дхѹ. ꙗкоже овсть вьсѣмъ покаꙁат сꙙ мѹ С 36.14 2. Проявя се, представя се за някакъв не отълѫ сꙙ лка. не покаж сꙙ послѣжде нѣхъ владꙑцѣ С 96.14—15  многашт молмъ.  словесꙑ бож тѣшмъ. гор покаꙁааше сꙙ С 282.1 Изч М З А СК С Гр δείκνυμι ἐμαυτόν ἐπιδείκνυμι ἐμαυτόν φαίνομαι ἀναδείκνυμαι ἐμφανίζομαι Вж. при покаꙁатI Нвб