Старобългарски речник

плащь

плащь - прил притеж ЛИ 1. Пилатов, който принадлежи на Пилат Понтийски веденꙑ во плащ. въ мрѣкор. ѡ немь же събрашѧ сѧ въ мрѣкор. егоже съвлѣкъше. ѡдѣшѧ хламдоѭ ръвленоѭ. ꙇ сплетъше вѣнець отъ трънѣ СЕ 49b 21—22 2. Като същ. плащаꙗ ж ед Съпругата на Пилат [в каноничните евангелия не е назована, но в апокрифното евангелие на Никодим е именувана Claudia Procula] помѧн плащѭѭ ѹбоѣвъшѭ сѧ. праведьнка са. ꙇ ѹжасн сѧ. помѧн плата ѹбоѣвъша сѧ.  рекъша. стъ аꙁъ отъ кръве сего праведьнка СЕ 49b 2 Изч СЕ Вж. при платъ Нвб