Старобългарски речник
платъ 
платъ -а м ЛИ Пилат Понтийски — пети римски прокуратор [наместник] в Юдея [26—36 г.] след Архелай съ прстѫпь къ платѹ прос тѣла сва. платъ же повелѣ въдат тѣло сво М Мт 27.58 З, А.Срв. Лк 28.52 М З рее же мъ платъ. помѣте  вꙑ.  по ꙁаконѹ вашемѹ сѫдте емѹ М Йо 18.31 З А СК бѣ бо велкъ день тоѩ соботꙑ. молшѧ плата да прѣбѭтъ голѣн хъ. ꙇ въꙁъмѫтъ ѩ М Йо 19.31 З А платъ же глаше мъ то бо ꙁъло сътвор. он же лше въꙁъпшѧ пропьн  М Мк 15.14 З А помѧн плата ѹбоѣвъша сѧ.  рекъша стъ аꙁъ отъ кръве сего праведьнка СЕ 49b 4 пріде къ богатъ іменемь іосфъ. съ дръꙁнѫвъ. вьніде къ пілатѹ ꙇ просі отъ него тѣла іѵсова К 14b 7 Срв. С452.29 неосѫжденааго на сѫдшт поставшꙙ. ꙗко осѫдіма прѣдъ платомъ. поставшꙙ ꙗкоже ꙁълодѣꙗ каꙗфѣ. съвꙙꙁашꙙ рѫцѣ го С 477.8 М З А СК СЕ К С Гр Πιλᾶτος пілатъ Нвб Срв пилат ’мъчител’ ВА НГер ЕтМл