Старобългарски речник
платовъ 
платовъ прил притеж ЛИ 1. Пилатов, който принадлежи на Пилат въера слѹгꙑ пілатовꙑ рѫгаахѫ сѧ емѹ К 13а 31 Срв. С450.1 веденъ бꙑстъ савꙙꙁанъ рѫкама. въ преторъ платовъ С 431.18 сьндошꙙ сꙙ вьс въ преторт платовъ С 438.26 2. Като същ. платово ср ед τὰ Πιλάτου Пилатовите думи, казаното от Пилат ко оглаголан носте о ловѣцѣ семъ. кꙿто матъ ба внна. сътворт понѹждамъ смъ. платово глаголат. їсѹсъ бо мльтъ. не словесъ недовѣдꙑ слово. нъ да отъвѣтомъ. раꙁортъ кръстънꙑ вѣньць С 432.20 Изч К С Гр τοῦ Πιλάτου пілатовъ Вж. при платъ