Старобългарски речник
отъщетт сѧ 
отъщетт сѧ -отъщещѫ сѧ -отъщетш сѧ св Ощетя се, загубя, претърпя загуба сам же отъштеттъ сꙙ не цѣлвъ. въспрмшꙙѧ го рад толкъ трѹдъ С 549.5—6 Изч С отъштетт сѧ Вж. при отъщетт Нвб