Старобългарски речник
отъщетт 
отъщетт -отъщещѫ -отъщетш св Навредя, увредя, причиня вреда на някого или нещо; ощетя каа полъѕа естъ лвкѹ. аште весь мръ пробрѧщетъ. а дшѫ своѭ отъштеттъ М Мт 16.26 ЗI. Срв. Мк 8.36 М З А СК каѣ бо полъѕа естъ лкѹ аште пробрѧщетъ весь мръ. а себе погѹбтъ. л отъште(т)тъ М Лк 9.25 З А Изч М З А СК Гр ζημιόομαι отъштетт Нвб отщетя [се] остар ВА НГер ДА Срв отщетя ’обезщетя’ ЕтМл ощетя [се] ОА НТ ЕтМл БТР АР