Старобългарски речник
обрѣтельнкъ
обрѣтельнкъ
-а
м
Изобретател [на зло], създател, подстрекател
бѣ нѣкто преꙁвутеръ ... пагѹбьнкъ обраꙁомъ. вьсѣкоѧ дꙗвола врага дѹшь нашхъ хѹлꙑ обрѣтельнкъ пръвꙑ
С
186.21
Изч
С
Гр
εὑρετής
Вж. при
обрѣтател҄ь
Нвб