Старобългарски речник
обрѣтател҄ь 
обрѣтател҄ь -ꙗ м аромъ обрѣтател҄ь ἐνοικηματικός [вар. ἐνοικομαντίαις αἱρετικός] Този, който прави магии; магьосник ѹбо сѧ бѣж ... вꙿсѣкъ демонъ нестꙑ ... аромъ обрѣтатель ... мѧтежемъ творець СЕ 54а 18—19 Изч СЕ Нвб Срв [из]обретател ОА ВА БТР АР