Речник на Патриарх Евтимий
просльꙁт  
просльꙁт -просльжѫ -просльꙁш св (2) Просълзя се. Кто ѡ градѣ поплака. Ктѡ наⷣ лаꙁарѡⷨ просльꙁ ИМ 168v.29 л прѣстѫѧ єго матере, того на рѫкѹ дръжѫщѫ, не ѹмлт сѧ  прослъꙁть ЙП 194.17