Речник на Патриарх Евтимий
прѧщаемъ  
прѧщаемъ -ꙑ прил (1) Като същ. ср. ед. Това, което бива присъединявано.  се бывш рад къ благомꙋ ѹподоблнїа, єже прещаемомѹ ст(ь)ство ст(ь), желанїю же въ ѡномь не сѹщꙋ рад несогоже благыхь потрѣбѣ въ нмь быт I Никод 219.4