Речник на Патриарх Евтимий
поострт  
поострт -поощрѭ -поострш св (2) 1. Изостря, направя остър. по реенномѹ: „ посла на н аг͠гел лютые“. : „поѡщрѹ ꙗко млънїю мъь мо̆“ I Никод 215.28 2. Подтикна, поощря.  въсе поѡстрвь на брань вѡнство, мѫжьскы храбѡрствѡваахѫ  мѫжьскы побѣждаахѫ же съ Мхаломь Мих 174.26