Речник на Патриарх Евтимий
васле  
васле -ꙗ м ЛИ (13) 1. Василий Велики (ок. 330–379 г.) – ранновизантийски църковен деятел, мислител и писател, архиепископ на Кесария Кападокийска (370–379 г.), един от тримата най–важни отци в православната църква редом с Йоан Златоуст и Григорий Назиански. Нъ, ꙗкоже рее велкый Васлїе,  пакы томѹ покаанїа остало бѣше мѣсто, нъ, єлма окрьвав се въ крьв людїй божїхь рад пръвоꙁданнаго, єгоже прѣлъст, ловѣка, ꙁатвор се томѹ  покаанїа мѣсто I Никод 210.20 Кр(ъ)ста рад бѣсѡвꙿскомꙋ ꙋпраꙁнвшѹ се наслїю, беꙁ вѣст до конца ѹстро се, ꙗкоже  велкый нѣгде рее Васлїе, къ Хрстѹ глагол сце I Никод 212.32  бож(ь)ствный же  велкый Васлїе къ Амфлохїꙋ, конїйскомꙋ єпскопꙋ, о семь тънꙿкоестнѣ пшеть Кипр 230.3 Същото ЛИ в Кипр 234.27 235.4 Антим 245.6 247.6 ЛЙЗ 286.30 СВВ 390.2 ЛОглаш 374.1. 2. Василий – ахиепископ, после примас на България по времето на Калоян, на Борил и на Иван-Асен II (до 1233 г.).  абїе посла къ п͠ріархꙋ своемꙋ кїръ васлїꙋ. сѫщꙋ тѡмꙋ въ трінѡвѣ велцѣмъ градѣ ЙР 23.22 псанїе велѧщее сце: Въсеьстномꙋ б͠жїю архїереꙋ кѵ̈ръ васлїꙋ.  дѹховномѹ ѡ͠цѹ нашегѡ дръжавнааго царства ЙР 23.24 Съ нм же  вьсеьстны патрїархъ ... васлїе съ вьсѣмъ прьтѡмь црк͠ѡвнымь Петк 80v.22