Речник на Патриарх Евтимий
бѣдоват  
бѣдоват -бѣдѹѭ -бѣдѹеш несв (1) бѣдѹѭщ Като прил. м. мн. Бедстващ, страдащ. Ей, прѣподобнаа мати. не прѣзри нас лютѣ бѣдꙋѫщїих въ горцѣмь семь и бѣдномь ѧзылищи Филот 94.11