Речник на Патриарх Евтимий
дрьжавьнъ  
дрьжавьнъ -ꙑ прил (11) Силен, крепък, мощен. Ꙁлобы родтелѣ сь же вь немь лютым дрьжавнымь порꙋгала ес ѹмомь Теоф 272.13  сподоб дръжавноѫ твоеѫ рѫкоѫ подат намъ прѣстое т тѣлѡ  (ь)стнѫѧ кръвь,  нам  въсѣмь людемь СЙЗ 372.16 ꙋкрѣп мышцꙋ хъ, въꙁвыс хъ деснцꙋ, державно сотвор хъ царство Яков 326.2 Същото значение и в Петк 74v.16 ЙР 23.25 24.3 26.5 СВВ 400.24 ЛОглаш 387.29 Яков 332.24. дрьжавьн Като същ. м. мн. Властители. Тѣмже  на ꙁемл въ плът  єще сѫще, ꙗко божї дръжавнї, по псанномѹ рещ, ѡт ꙁемлѧ ѕѣлѡ въꙁвысвше сѧ ЙП 181.13