Речник на Патриарх Евтимий
боговдьнъ  
боговдьнъ -ꙑ прил (4) Богообразен, богоподобен. Не къ семѹ, рее, онѡ реемь, ꙗко ѹма ꙁртелное же  раꙁсꙋдтелное свойствьно ст(ь) боговдные дѹше, єлма  бож(ь)ствное въ схь раꙁѹмѣваемь I Никод 216.24 Елма же ѹбо  дѹша, въсакаа пьстраа ст(ь)ства ѡтложвш двженїа, боговдна бѹдет, прѣвъꙁьшъдш желанїе, въ онѡмь бѹдеть, къ нмѹже ѡт желанїа подвѕаема бѣ I Никод 218.24 благое же, єже быше слꙋха  оесь  ср(ъ)дца, самое ст(ь) бож(ь)ствное, єже  полѹвше, боговдн  съврьшен бѹдемь въ беꙁьѹставные вѣкы I Никод 220.30 Същото значение и в I Никод 208.6.