Речник на Патриарх Евтимий
благоѹгождене  
благоѹгождене -ꙗ ср (4) Угода, угаждане.  рад тѡлкыⷯ бл͠гѡⷣѣанї, дѡстѡдлъжно тѫ поътѣмъ. въсѣ  гл͠ще  творѧще къ тоѫ бл͠гѡꙋгѡжⷣенїꙋ,  нкакоже ꙋстѫпамъ словѡмъ  дѣлѡмъ же такѡваа намъ хѡдатаствꙋѫщѫѫ Петк 75r.9 Се єст(ь) стоты дѣйство, сце вѣст(ь) господь въꙁмъꙁдѣват же стотѫ тѣлеснѫѧ нескврънѫ съхраншїх на свое благоѹгожденїе  славѫ II Никод 224.22 Вълож въ нас  страхь блаженых твох ꙁаповѣдей, ꙗко да, плътскыѧ похѡт поправше, дѹховное жтїе продем, въсѣ къ благоѹгожденїѹ твоемѹ  мѫдръствѹѫще  творѧще ЛЙЗ 293.4 Същото значение и в Яков 313.20.