Речник на Патриарх Евтимий
благопотрѣбьнъ  
благопотрѣбьнъ -ꙑ прил (1) Който е от полза, потребен. Вълїваеть кто єже о толѣ стѣйше вно,  дондеже въ своемь прѣбывает ст(ь)ствѣ, благопотрѣбно въсѣмь ст(ь); єгда въ оцъть прѣтворт себе, ѡтпадаеть єже по ст(ь)ствꙋ I Никод 210.7