Речник на Патриарх Евтимий
благолѣпе  
благолѣпе -ꙗ ср (7) Красота, хубост, благоустройство. проее въꙁвеселхѡм се ѻ рекшїхь намь въ дворы г͠н въндѣмь.  въꙁлюбхѡмь г͠ бл͠голѣпїе домѹ твоего  мѣсто въселнїа славы твое Конст 433r.14 Ѹклонь се ѡт высоты славы, прѣклон(ь) се беꙁсльнымь млоср(ь)дїемь  вь ловѣьское сꙋщьство вьѡбраж(ь) се, доброты дарова благолѣпїа моемꙋ беꙁьѡбраꙁїю Теоф 269.30 . Господ, боже нашъ, спас люд своѫ  благослов достоанїе свое, сплъненїе цр(ъ)кве твоеѧ съхран, ѡсвѧт любѧщѫѧ благолѣпїе храма твоего СЙЗ 359.7 Същото значение и в Теоф 266.6 СЙЗ 373.18 ЛОглаш 389.5 Яков 333.2.