Речник на Патриарх Евтимий
благоволѣт  
благоволѣт -благоволѣѭ -благоволѣеш несв (1) Благоволявам, проявявам добра воля. Раꙁдрѣшенїе проꙁрещ прьстнаго смѣшенїа прсно, раꙁдрѣшт се радоваше се ѡт ꙋꙁь есто ꙁемльных, ьстнаа, благоволѣющ дыханїе дрьжещаго грьстїю славословлѣаше Теоф 272.19