Речник на Патриарх Евтимий
невѣрьнъ  
невѣрьнъ -ꙑ прил (6) 1. Невярващ, съмняващ се. Мѹжїе бо спрьва б͠гоборн  невѣрн по сп͠снѣ тогда стрⷭт ꙁавстїю лютою ѻдръжм Конст 432v.14 веле прѣмѣнѹе  врѣмена  лѣта. прѣмѣнѹе  ц͠ре  дрѹгые ѹстрае, не тъкмо вѣрные нъ  невѣрные. велкодѣстьвны. въсаьскыхь влⷣка. єднь мѣе бесмрьтїе Конст 433r.25 невѣрьн Като същ. м. мн. Невярващите, езичниците. того бѡ рад вѣрнї ѿ невѣрныⷯ ѿбѣгаемь  вѣрн поꙁнаваем се ИМ 166v.17 въ стѹдꙿ же  поношенїе вѣно ꙁлославныⷯ  невѣрныⷯ Конст 431r.5 да нкто ѡт невѣрных, да нкто ѡт непрастныхъ сꙿ нам помолте сѧ Яков 315.8 2. Неверен, неистинен, недостоверен. Се же мноѕѣмь невѣрно бысть мнт се Конст 437v.17