Речник на Патриарх Евтимий
лъжьнъ  
лъжьнъ -ꙑ прил (4) Лъжовен, неистинен, измамен, фалшив. Се т мнѡгожелателное скровще. не бо лъжнымь баснемь послѣдовавше, сїе съставхѡмь слово Конст 439r.27 Не лъженъ бѡ єст(ь) рекый: „Въсѣ, єлка аще прѡсте ѡт ѡтца въ мѧ мое, даст(ь) вамь.“ ЙП 202.2 въсакѹ нестотѹ  лъжнаа  тѹждаа велѣнїа ꙁлославныхь далее ѡт цр(ъ)кве ѡтгнаше  беꙁ вѣст сътворше Кипр 228.6. Същото значение и в ИМ 170v.1.