Речник на Патриарх Евтимий
въсхꙑтт  
въсхꙑтт -въсхꙑщѫ -въсхꙑтш св (7) Грабна, отвлека, похитя, задигна, заграбя.  въс єдномыслъно ѹсръдно ѹстръмшѧ сѧ,  ꙗкоже нѣкое мнѡгоцѣнно скровще въсхытт хѡтѧще ЙР 24.14 ѻта пршъⷣше  ѻрѹжїа перꙿскаа похытвше. посрѣдѣ хь въсковше,  своего ц͠ра въсхытвше, нещедно тѣхь съсѣцаахѹ мъ Конст 425v.1  нже мѹтел тѡ ꙁреть ѻеса, нже мѹтел могѹⷮ въсхытт рѹкы Нед 610v.27 Същото значение и в ЙР 11.15 ЙП 185.24 I Никод 219.27. въсхꙑщена Като прил. Похитена.  сѹдїа на сѹдщ сѣде, въсхыщенѹ повелѣ првест на сѹдще мⷱнцѹ Нед 608v.21